МАХСАРАЯЛЪУЛ КУЧIДУЛ

 

МАХСАРАЯЛЪУЛ КУЧIДУЛ

 

Анищазул хур бекьана – йохичIо,

Хиялазул сиял рана – сурана,

Сиррурабан цIаланиги – цIекIлъана,

ЦIудул берал гьекъаниги – кьогIлъана,

Кьерилаца хIал бихьана – кантIичIо.

Кьолбоцаго гIазаб кьуна – кьуричIо.

Гьанже щайдай щагIил хъаба бекулеб?

ШайтIабаца тIил кьабундай бекараб?

Бичулесе учузаб жо – ражипер.

Босулесе къабихIаб жо – порол чIахI.

Цининицикъ, цининицикъ!

 

 

Я аллагь, байгила магIарде гIазу,

МагIарде гIазу бан гIурда рещтIизе.

ГIурухъеги байги гIисин ккураб цIад,

ЦIалтулев вугев дун рокъов вуссизе.

Рокъобги батаги цIа бакизе цIул,

ЦIаго гьечIел лугбал буснахъ регизе.

Бусен къварилъаги хабал лахIтугIан,

Бусен къварилъани, къвал бан регизе.

 

Гъуниб кьуру кьансу ани,

Вай, Лабазан, къинкI-къванкI.

 

ГIужрукъалда къвалги бан,

Къоял киндай рукIина?

Къоркъое бусен тIамун,

Сардал киндай рогьина?

Йиччаларищ, хIалихьат,

ХIал хисун бугин чорхол.

ЦIар тIамиларищ дида,

ТIагIун ун бугин сабру?

Сардилъ къватIу гIадинан,

КъватIазда мун свердулев,

КъватIул кету гIадинан,

КъватIабахъе ваккулев.

Сардилъ къватIахъ хьвадулеб,

Къоркъолин кколин рилълъин,

КартIахъе баккарулеб

Царалин кколин гIамал.

Йиччаларищ, хIалихIат,

ХIал хисун бугин чорхол?

ЦIар тIамиларищ дида,

ТIагIун бугин дир сабру?

ГIонкIое чан ккун чIараб

Катилин ккола берал,

Чед рехидал бортулеб,

Гьведул буго балагьи.

Рукъалда кьаву чIварас

ЧIамулин гьурмадул тIом,

Къандисан пор баччарас

ГIажиз гьаюн иигин дун.

Йиччаларищ, хIалихьат,

ХIал хисун бугин чорхол?

ЦIар тIамиларищ дида,

ТIагIун ун бугин сабру?

Турун черх бацIцIадица

ЧIван бугин беразул нур